ОЩУРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЩУРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ощурѐя, ‑ѐеш, мин. св. ощуря̀х, прич. мин. св. деят. ощуря̀л, ‑а, ‑о, мн. ощурѐли, св., непрех. Диал. 1. Ставам щур, луд; полудявам, побеснявам, изщурявам, пощурявам. Иван Бенин също се щураше из двора.. Иваница го зърна и се нахвърли върху му: — Иди, бре, иди си вземи децата! Иди, бре щурчо, от бога ощурял, господ да те убие! Д. Ангелов, ЖС, 534. Но когато взех да правя / и на дело да боравя, / .., / вси ласкатели да мразя, / а предатели да газя — / дигнаха се навръз мене / всякой скимен все що щене, / та ме лаят, джавкат, вият: "Ощурял е той, горкият!" П. Р. Славейков, Избр. пр I, 234.

2. Прен. Ставам проклет, опустявам. — Откъде идеш такава кална? — запита я свекърва ѝ, като с недоволни очи изгледа премръзналата ѝ фигура. — Да ощурее и работата ви дано! — започна да проклиня тя. А. Гуляшки, СВ, 129.