ПА

ПА1 съюз. Разг. I. За съединяване. 1. Свързва еднородни части на простото изречение, които се изреждат, изброяват (като съюзът се повтаря пред всяка част), за да се подчертае, че всички означени от тях факти, качества, действия и др. са налице, има ги някъде; и2, та, че. Черпиха пастирите, черпихме и ние, па приказки, па смехории, готов ли си да слушаш. Н. Попфилипов, РЛ, 30. Какъв оброк ставаше там, под двата бряста! .. Като заколеха курбан няколко овни, като напекат няколко пещи хляб, па вино, па ракия, па свирни до звезди! Ил. Волен, МДС, 168. Мирчо .. беше чалашкън момче, па мирно, па кротко, па сговорно, па срамливо — като момиче! М. Георгиев, Избр. разк., 235. // Обикн. нар.-поет. Свързва еднородни части на простото изречение, когато се посочва, че означените от тях факти, свойства, обстоятелства и др. се проявяват равностойно; и2. Оная тънка, па висока снага като се завие и закърши — като топола. Т. Влайков, Съч. I, 8-9. "— Каранфилке .. / я ми седни на колено, / та откопчи вито копче, / .. / да видим тънка риза, / тънка риза, па свилена. Нар. пес., СбВСтТ, 581. Усречу ми — три добре девойке: / първата е бела, та цървена, / .. / третата е тънка, па висока. Нар. пес., СбНУ XLIX, 199. Яринка се дигнала, / .. / .. на чердак, / гледа горе, па доле, / съгледа си Митре млад. Нар. пес., СбВСтТ, 446.

2. Свързва прости изречения в сложно съчинено или сложно смесено изречение: а) Когато означават едновременни действия или състояния и др. Много хора са излизали от хапуза вчовечени. Седи си, па се замислюва за себе си, за хала си, за всичките си грехове. Д. Немиров, Б, 107. Сяко нещо за вас е ново, защото ви сте еще млади, па нищо не знайте. Ем. Васкидович, ПП, 1. Върши онова, което днес можеш и гледай напред, па ся не бой. А. Цанов, Напр., 21. Гледала из комина, па готвила (Казва се за жена, която е препълнила съда, в който е готвила). Послов., СбНУ XXV, 16. Твойта кошница е пълна / с алени малини. / От зори си ги забрала / със розови пръсти, / брала си ги, па си пяла / сред горите гъсти. Ив. Вазов, Съч. I, 131. При Донка е зелен кърчег, / .. / при кърчега китка цвете, / я се чудим, па се маем, / дали китка да уземем / или Донка да цалувам. Нар. пес., СбВСтТ, 1058. При изреждане на няколко прости изречения в състава на сложно съчинено — за усилване (като съюзът се повтаря пред всяко от тях). Това е знаменитийът Руански събор, той толкова години се е строил,.., па е толкова висок, па е толкова широк. Ал. Константинов, БПр, 28. б) Когато се означават последователни по време действия, събития или факти; и2. Потропа се на вратата, па влезе Фотина. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 105. Една вечер стигнал до една воденичка. .. Прибрал го за сън воденичарят, па затиснал с тояга вратата. Ст. Станчев, НР, 35. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец. Елин Пелин, Съч. I, 149. И самодиви в бяла премена, / .. / тихо нагазят трева зелена / и при юнака дойдат, та седнат. /../ И плеснат с ръце, па се прегърнат / и с песни хвръкнат те в небесата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 36. По-напред полей, па тогаз пожъни. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 66. Направи добро, па го хвърли в морето. Послов. При изреждане на няколко прости изречения, свързани с различни съчинителни съюзи (и, та, па) за избягване на повторението на съюзи. — Море я ставай, та наклади огън в мутвака, па тури вода да се грее. Т. Харманджиев, Р, 95. Порти чемшири отваря / и си Дамяна посреща / .. / Па си зе тесте ключове, / та си зимници отключи, / та пусна бъчва с ракия. Нар. пес., СбНУ LXVI, 27. Сака юнак да се бори. / .. / Дочул го е тъмен облак, / като дочу и пригърме, / па пригърме и притреще. Нар. пес., СбВСтТ, 14. Снощи е Добра .. седела, / .. / та е напрела девет вретена, / .. / па е станала сутрина рано, / та е измела широки харман. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 100. в) При изреждане на няколко последователни действия свързва последното изречение с предходното, за да означи завършване на поредицата; и2. Те понякогаш ще вземат, ще напоят биволите с вино, ще им дадат да изпият по една кофа, па ще ги изкарат на мегданя да се борят. Й. Йовков, АМГ, 91. Бай Стойне избърса ръце в престилката си, погледа ме някое време тъжно замислен, па се усмихна. А. Гуляшки, ЗР, 103. Викна Щурчо заплака, / нахлупи си калпака, / наметна си абата, / па забягна в гората. А. Разцветников, Ст, 66. В същия вид из‑

речения след повторено сказуемо. Пълнолика месечинка .. спря за миг, разгледа — разгледа, па спокойно тръгна сред звездите. Елин Пелин, Съч. I, 39. Вълкът седял, седял, па попитал: "Да седя ли още, Кума Лисо?" Христом ВВ I, 29. Траял, траял, па онемял. Послов., СбНУ XI, 157.

II. За присъединяване. 1. Присъединява части на изречението или изречение, което допълва, уточнява, ограничава или доразвива казаното в предходното изречение (често в съчет. със съюз и2); а2, пък. — Аз съм здрав, какво ми е ? Бог е дал и мерудия, и лучец, и праз, па най-вече хлебец. Ст. Загорчинов, ДП, 202. Тая програма се състои в следующето: .. да се препятствува на болшинството да гласоподава чрез заплашвания (с пехота, кавалерия, па може и с артилерия). Ал. Константинов, Съч., 50-51. "Ти ли закърпи чепика? Ти? — просто за невярване .. Че тука трябва силна, па и вярна ръка!" Ст. Чилингиров, ХНН, 154. — Ти желаеш да постъпи учителка? — Тя сама желае, господин Балчев.. Па и аз желая. Ив. Вазов, Съч. I, 55. — Трябва да викнем доктора.. — Я да викнеш ти баба Вуна, баячката. Ще му прибае край Лековитото кладенче и ще го дигне на крак. Па и евтинко ще е. П. Димитров-Рудар, Х, 36.

2. Въвежда вметнато изречение или част от изречение, която пояснява, допълва или уточнява съдържанието на предходното изречение; а2. Макар че бяха останали сами, па бяха и позастарели вече, вуйчови Божкови с хората прикопаха, с хората ожънаха. Ил. Волен, БХ, 6. След няколко дена дядо Тончо съобщи .., че Синесий ходил в конака и че както му подшушнали неколцина, па както и той беше подочул, поискал от пашата да запрат някои и други хора от града. Г. Караиванов, ЮМ, 7. Нашият селянин се блъскаше до преумора .. и се говореше и тогава, па се говори и днес, че нашата земя не е тъй слаба. Хр. Даалиев, ТИА, 6. Много са сладки ябълките. И сливите са сладки, от тях, па и от ябълките, става хубав ошав. Хр. Радевски, Избр. пр III, 221. Нюфаундленд е рядко населен остров. .. Кучето в миналото, па и сега още, тук е неотлъчен другар на човека. То спасява давещите се риболовци. Г. Белев, КВА, 45.

3. Въвежда изречение, с което се осъществявя преход към друг предмет на мисълта, към друга тема на разговор (обикн. при диалог); а2, ами1, но. А мама въздъхна и се затюхка: — Вълната изплетохме на чорапи. Па и лесно ли се тъче шаяк за палто! Трябва да се изпреде вълната, да се наснове, да се боядиса. Кр. Григоров, ОНУ, 6. Пендо: — Вино без окане — ти ми го не фали, / ама мойта Пена много го прекали. Пижо: — Па нали им знаеш леко на жените: / Удри по главата, дърпай за косите. Елин Пелин, Съч. V, 154. — Оставете вий маслото, па ми кажете друго: Де да се настаня? Ал. Константинов, БГ, 49.

III. За съпоставяне. Свързва прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях действия, състояния и др.; а2, пък. Един дядо рекъл на бабата: "Ти, бабо, седи тука, та сготви, па аз ща ида на риба." Христом. ВВ I, 28. — Не, вий сте на тринадесет години, драга приятелко, па казвате, че ще ви дойде скоро смъртта. К. Пишурка, МК (побълг.), 276. — Що е право — право, / твойто момче малко / пада вироглаво, / па Кина е кротка / като буболечка. Елин Пелин, Съч. V, 144-145. Вол се върже за рогата, па челяк за устата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 77.

IV. За противопоставяне. 1. Свързва изречения, в които се посочват противоположни действия или състояния или др.; но, пък. Началникът ясно разбра мисълта му и направи лека подигравателна гримаса: — Отначало и други са предпочитали смъртта, па после са избирали живота. Д. Ангелов, ЖС, 300. Силни сребристи, звънливи ноти се разнесоха из въздуха .., па изведнъж престанаха. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. Той се записа в тяхната партия, па кога видя, че го лъжат, взе полека-лека да се отдръпва. Сл. Трънски, Н, 134. — Той не е Шкембо! — И аз не съм Синигер, па така ме викат. Т. Харманджиев, КЕД, 17. Изпърво кавалът зашумя тихо, игриво, па мигом пресече, въздъхна унило и зареди .. песен за .. непосилен тежък труд. Елин Пелин, Съч. I, 128. — Мани друго, Пижо, ами жаден съм, пуста вода, па нема. Елин Пелин, ПП, 78.

2. Свързва изречение, в което действието е обратно на очаквания резултат от действието в предходното изречение; а2, но, пък. — Да знаеш, че има .. чума в градът, па да ми не обадиш досега? Ив. Вазов, CбНУ II, 17. Мечката е мечка, па и тя се укротява. О. Василев, ХМХ, 16. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото. Елин Пелин, Съч. I, 34. Глобяват ся .. гостоприемниците, на които от страна на правителството е заповядано, за да палят нощя фенер, па показват небрежение в туй. Ф. Перец и др., НЗ, 68. "Проклет да йе, кой си мома люби, / да я люби, па да я не земе! Нар. пес., СбНУ XLVI, 194.

3. Свързва изречение, означаващо действие или състояние, което е неочаквано или немотивирано спрямо действието в предходното изречение; но, пък, въпреки това. Майка му .. галено му говореше: — Нищо, мама, че са вехти [книгите]. Той и Латинският [бивш ученик] все по вехти учеше, па изкара за даскал! Ил. Волен, РК, 60. Горката българка,.. все шета, шета и пее, па се никога не оплаква. Н. Бончев, Съч. I, 59. Чели са два дня, чели са три дня, / па не можли писмо да разчетат. Нар. пес., СбНУ XLVII, 70.

4. В сложно изречение въвежда изречение в крайна позиция, което се противопоставя на предходното или предходните; пък. — Пий, па дето ще да му излезе края! Елин Пелин, Съч. I, 31. — Пей Едрей, пей Добромире! — извика Райко — па да става, каквото ще! Ст. Загорчинов, ДП, 59. Неодялано и доста фалшиво пееше певецът, но радостта искаше викове, искаше мелодии, па каквито и да са. Д. Немиров, Др, 142. Да умра, да пукна, / тебе ще да зема — / два дни да та вода, / па тогиз да умра! Нар. пес., СбНУ XLVI, 34.

V. В съчет. с други съюзи: а па, та па, па и — за усилване на значенията им. Това сигурно е шведска стомана. А па шведската стомана, то се знае, е много яка стомана. Й. Радичков, СР, 137. Заприказваха се за друго. Та па отведнаж Райка пресече Донка и запита я, се тъй като по-напред. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 30. Двамата хусари и няколко селяни помогнаха на момъка да се облече, па и кривака му дадоха в ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 85. Свирило лудо медна цафара, / свирило песня харна, та стара. / .. / Та па отиде в момини двори. К. Христов, Кр, 56.

ПА

ПА2 частица. Разг. 1. За усилване. Обикн. в началото на отговор. При изразяване на потвърждение, съгласие и под. — Как е по вас, нане Стичко? .. Лов имате ли, имате ли? — Па има, намира се. Елин Пелин, Съч. IV, 223. — Дохожда ли при вас ревизора? .. — Па беше. Й. Йовков, ПГ, 202. — Ти кой си, отде си? — попита веднага Момчил .. — С Раденка ли дойде? — Па с него, войводо. Ст. Загорчинов, ДП, 323. — Ама чакайте бе, ще плащат ли? — попита пак тревожен глас. — Па ще плащат, щом приемат [житото] — успокоиха други гласове. П. Спасов, ХлХ, 102-103. — Райке,.. — Този другар е журналист, иска да пише във вестника за Нелчинови .. — Па да пише, вестникът няма да стои празен, я! А. Мандаджиев, ЧЛП, 26. — Амнистията е за таквозинка де .. да се пуснат .. от затворите .. — Па да ги пуснат! — рече живо бай Коце. — Защо да ги държат там — да не са краднали, я! Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. — Че кумуем, ама сакам сви да ме слушате. — Па че те слушамо, куме, како не! СбНУ XLIX, 390. В съчет. е па. — Ами някоя молитва знаеш ли? — все така остро и студено я стреляше лекарят. — Е па знам, нали сме христиени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 145. — А жена ти не е ли болна? — Е па болна е, ама тя си знае цера. Щом ѝ стане лошо, легне, та полежи и ѝ мине. В. Ченков, СНД, 42. — Ще си помагаме, господин Георгиев — кимна Лефтеров. — Е па ще си помагаме — отвърна зачервен Георгиев. Д. Марчевски, ДВ, 54.

2. За усилване. а) При изтъкване, подчертаване на нещо — факти, констатации и др. (към отделна част на изречението или към цялото изречение). Дотича малкият Георги.. — Не мога да се справя с него и туй то — оплака се тъща му.. — Цял живот съм се разправяла с деца, но такова па чудо. А. Мандаджиев, ЧЛП, 81. — Събудих ли те, Кръстино?.. — А, па аз откога съм будна! — прозина се разсънено жена му. Ил. Волен, НС, 5. Камена рече на Велика: "Да вземете да дадете тая дреха на Тико, щото е оголял като циганин!" "Уу, Тико, па що не кажеш! — погледна я Велика. Й. Радичков, СР, 123. — Е, Чинко, помогнал си и ти да се дооплеска! — възмути се Коца. — Така ако се управляваше, па името ни да не е останало досега! Й. Вълчев, СКН, 68. Пендо: — Таков е живото — / се заедно ходят / доброто и злото. / Пижо: Да живееш, Пендо / ния с теб били сме па добри другари — / я нали ти думам: / Човек е магаре. Елин Пелин, Съч. V, 138. Който два млади раздели, / па Господ да го отдели / от крака, либе, от очи. СбВСтТ, 691. // Диал. Между повторена дума — за особено силно изтъкване, подчертаване. Мори, две ми дружки живувале / они па они, аман, аман, двете па двете / мори, на еден са гергеф везли, / они па они, аман, двете, па двете. Нар. пес., СбНУ XI, 63. Като се невеста изправи, / над нея стои жълт змея, / .. / " — Ми са, не ми са, невесто, / ти си си моя, па моя." Нар. пес., СбВСтТ, 94. Донка е моя, па моя, / Донкян е пръстян у мене, / пръстяна главенишкия. Нар. пес., СбНУ XXXXVII, 145. Научила се кадън Тодора / да си не иде денeм на вода, / но току вечер, па вечер, / .. / по месечина, по ладовина. Нар. пес., СбНУ XL, 388. Де лична песен пеея, / по-лична дума думая: / "Де й гиди младост, па младост!" Нар. пес., СбНУ XXXXVI, 201. б) При изразяване на изненада, учудване, недоумение и под., понякога с оттенък на укор, недоволство. — Па много си израсъл, бе сине! Какъв мъжага си станал! Д. Ангелов, ЖС, 151. Казваше им той .. кратки изречения, простичко, на руски. А селяните цъкаха: "Бре, па всичко му се разбира! А бе брат! Ж. Колев и др., ЧБП, 48. — Къде си бил, бре? — Па не знаеш ли къде съм бил? Пазя да не мине Слава. — Е, опази ли го? — Опазих, зер. Сл. Трънски, Н, 160. — Е, стига! — извика най-после Христофор.. — Какво те прихвана па тебе? — Облещи се Салчо. Б. Болгар, Б, 37. — Не я пипай! — викна тя [Кума Лиса]. — Защо? — обърна се слисан Зайко. — Защото само на мене прилича да нося ръкавички.. — Я па тая! — накриво я загледа Зайко Мустаков. А. Каралийчев, ТР, 21. Наговорили се с тая .. да я води на репиция.. Думите на мащехата развеселиха Ариф.. — Не репиция, а ре-пе-ти-ция.. — Я, па му смешно! Б. Несторов, АР, 30. — Па що не пращаш телеграма, че идеш! — загреба го с грубоватата си сърдечна усмивка Георги. Ст. Даскалов, СЛ, 18. в) При изразяване на задоволство, възхищение и под. "Па е хубав бе, господ

да го убие!" — помисли си Велика.. Тя си го харесваше, макар че никога не му го бе казвала. Й. Радичков, СР, 166. Па едни отсечени плещи, едни равни рамена.. — да ти останат очите по тях. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. В съчет.: ама па. На Атанаска бяха ушили нова рокля от сивкав плат на черни точици. Като я облече, като нагласи прическата си, обу новите лъскави обувки и се усмихна пред огледалото, Свиленка ѝ рече: — Ама па и булче си, Атанаске — и я щипна по бузата. Кр. Григоров, И, 138. — Ха, да ни е честито, Райчо.. Бре, ама па и машина.. Ще срива синурите, та дим ще се дига. Кр. Григоров, Н, 35. Поп Антония чупна един залък от крайщника, топна с него в напоената среда, хапна го и засмука: — Ох, благина! .. Ама па благо! Т. Харманджиев, КЕД, 63. г) При изразяване на подкана, подбуда, увещаване. — Па нещо кажи, холан! — обади се Дико стражарят.. — Четири хиляди! — отряза бай Петър и погледна прощално вола. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. Па иди синко, разори / бащини черни югаре, / посей си бяла пшеница / и берекетен кукуруз. Нар. пес., СбНУ XXIX, 83. д) При изразяване на досада, неудоволствие, укор или възражение, обикн. в съчет.: ти па, па ти. — Ама че жена, брей! Хората тук празник посрещат, тя приплаква!.. — Уф, па и ти-и! — стрелна го стрина Колювица. — Чунким ти си мигнал! И. Петров, НЛ, 192. — Куку! — Стига си кукал па ти-и бе. Ст. Даскалов, ЕС, 191. — Ти па откога стана толкова акъллия? — отвърна му Митрата. Кр. Кръстев, К, 243. — Ами къде ти е бил ума преди двайсет години? — Е холан .. па чак двайсет години. Че на колко години съм сега! Ал. Константинов, Съч., 298. И госпожата измери с поглед момичето, облечено в тънки изтъркани селски дрешки, настръхнало от софийския студ. — Колко години си? — Дванайсетгодишна. — Дванайсетгодишна и толкова пари! Това е просто грабеж. — Па не са много, госпожа. Нали ще искате работа от мен. Хр. Радевски, Избр. пр III, 236-237. — Да са смързнеш на Петровден! .. — Де па ти. СбНУ XXV, 26.

3. В началото на реплика като паразитна дума или като средство за създаване на пауза, използвана за обмисляне при затруднение да се говори, или нежелание за отговор и под.; ами, ми. — Кажи ми някои песни на хоро — натъкми се да пише Тъкачев. — Па.. знам ли кои? — дигна рамене Станка. Г. Караславов, ОХ I, 98. Захарина се обърна към майка си: — Мале, теб да те боли нещо така, като гръб? — Аа, па .. не боли ме! Ил. Волен, ДД, 68. — Баща ти, баща ти какво се казва? — А-а, сетих се; па, Пеньо са му думали, господине. М. Георгиев, Избр. разк., 196. — Стой, бре човек, къде ще идеш? — Па ете у пъклото, — отговори старецът. Елин Пелин, Съч. I, 32. — Къде искате да ни скриете? — Е па.. — заекна селянинът. — Тука на тавана или .. Некъде на по-скришно место. Д. Талев, ГЧ, 350.

Па на̀. Разг.; па тѐ. Диал. В сказуемна функция. При изразяване на пълна увереност за истинността на съобщеното в предходното изречение. Пък тая, младата, сватята.., но такава сватя — аферим, ако не е на годините на Пенето, па на̀! В. Пламенов, ПА, 106.

ПА

ПА3 нареч. Остар. и диал. Пак. Сѐ да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднаж в пиянство! Елин Пелин, Съч. I, 31. Пижо: Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме. / Пендо: Бе, оно така е, ама мойта Пена, / па че ми завира в очите вретена. Елин Пелин, Съч. V, 153-154. Пременил се Илия, погледнал се, па в тия. Послов. Лъгал съм, откак съм се родил, и доде умра, па че лъжем. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 258. Твойта шума, горо сестро, па ще да се върне, / мойта младост, горо сестро, няма да се върне. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 205. "— Питала те мама, Петре, / и па ще та пита / .. / вечер де замръкваш, Петре, / заран де осъмваш? Нар. пес., СбВСтТ, 664.

ПА

ПА4 и (удвоено и удължено) па-па-а-а, междум. 1. За наподобяване на звукове от изстрел на пушка или пистолет; пат, пат-пат.

2. За наподобяване на звук, крясък, издаван от патица, гъска и др. — Па! Па! Па! — закрякаха всички патици, но щъркелът се престори, че не чува нищо. Св. Минков, СЦ (превод), 20. Покрай низката подграда на купището се бяха стълпили с провлечени по земя кореми гъските, те бяха източили вратове и надали ухо в тъпана и гайдата оттатък и непрекъснато им повтаряха съгласно: па-па-па. П. Тодоров, И I, 59.

Списък на думите по буква