ПАВАЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАВА̀Ж м. Вид настилка на път, улица от дялани каменни или керамични блокчета (павета), които се нареждат ръчно в прави или дъгообразни успоредни редове. Конете на стражарите изтропотиха по паважа пред вратата и ясно се чу запъхтяното им дишане. Д. Талев, ПК, 856. След дружините громоляха коли,.. Тътнеха и дрънчаха по едрия паваж лафетите, подскачаха дулата на полковата артилерия. Ем. Манов, ДСР,

6. Файтонът изтрополя по паважа на пристанището. П. Спасов, ХлХ, 386. В пътното строителство паважът е изместен от асфалтовата настилка. Уличен паваж. Каменен паваж. Гранитен паваж.

— Фр. pavage.