ПАВИТАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ВИТАК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Място, което е гъсто обрасло с павит, където има големи храсти павит. Това са стотина декара гора, хиляди пътеки и долчинки, а отвъд, към Бели бряг, гъстаци, павитаци, гложаци — непроходимо. Ст. Даскалов, СЛ, 489. Времето обаче напредваше, стана съвсем светло и ние трябваше сериозно да помислим за денуване. И скоро един изсъхнал павитак ни скри от всякакви неканени очи. М. Гръбчева, ВИН, 415.

2. Кукувича прежда; кускута (Т. Панчев, РБЯд).

— Друга форма: повета̀к.