ПАВЛИКЯНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАВЛИКЯ̀НИН, мн. павликя̀ни, м. 1. Истор. Последовател на павликянството. Най-първо Иларион победи павликяните и за туй изпита на себе си силата на еретическата дързост. Р. Каролев, УБЧИ, 107. В Тракия Константин Копроним беше преселил павликяни из Армения още в VII-ий век. Д. Душанов, ИПЧ, 152.

2. Българин — католик, потомък на средновековните павликяни. Манол сабунджията беше пловдивски павликянин, беден човек. Кръстосваше пътищата от Дебърско до

Русчук и правеше свещите на манастирите. П. Константинов, ПИГ, 79. Бедният и обезправен народ дал възможност да вирее в Никопол и павликянинът Филип Станиславов. Ст. Станчев, НР, 15. Блъгарите са християне от възточно изповедание, но у Пловдивската област,.. Свищовско и Варненско окръжия има и няколко римо-католици, известни под имя павликяне. Й. Груев, Лет., 1869, 65. Знае се само, че българските католици, които живеят около Пловдив, Свищов и на бреговете на реката Струмица, са били богомили, които в краят на миналото или в началото на настоящето столетие приеха католичеството и от тогава зеха да се наричат павликяни. Р. Каролев, УБЧИ, 112-113.

— Друга (остар.) форма: павликѐнин.