ПАВОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ВОЙ м. Диал. Повет, павит, скребър. Замъкът бързо се отдалечаваше и рисуваше красиво над вълните със своите зидове, полезени от павой. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 141. — Протекла е, Дойне ле, протекла е,/ мътна вода, Дойне ле,../ та ми влачи../ дребен павой. Нар. пес., СбНУ XLVI, 335.

— Друга (остар.) форма: па̀вет.

ПАВО̀Й м. Остар. и диал. Паун; павлин, павун, павуняк. Знаменоската беше млада мома с мургаво, валчесто лице .. с калпак на глава с левски знак и с голямо разперено перо над челото от павой. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 191-192.