ПАГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАГО̀Н м. 1. Воен. Отличителен знак във форма на продълговат правоъгълник със символи черти и звезди, който се поставя на раменете на униформи и показва чина на военен, полицейски и др. служител. Той разкопча зелената, със старшински пагони и пиринчени копчета куртка. Н. Хайтов, ПП, 113. Въкрил видя Спас Илков. Стегнат с хубав шинел, с пагони на поручик, той разговаряше с жена си. Г. Караславов, ОХ II, 269. Дивизионният командир се упъти със стегната походка към вече сервираната маса. Генералските му пагони и дъбовите листа на яката му жълтееха чистички и нови. Д. Ангелов, ЖС, 219. Железничарската куртка с излъскани копчета плътно прилепваше на едрата му снага, а трите звездички на пагоните лъщяха с чист сребърен блясък. М. Марчевски, П, 130.

2. Декоративен елемент, обикн. правоъгълно парче плат, който се поставя на раменете на модни, обикн. мъжки дрехи. Бенко се върна на работа в хотела.. Сложиха го да управлява асансьор, срещу което щеше да има квартира, храна.., а също и лъскава червена униформа със златни копчета пагони и кантове. Ал. Бабек, МЕ, 184. Шлифер с пагони. Риза с пагони.

◊ Свалям / сваля (смъквам/ смъкна) пагоните на някого. Разг. Наказвам военен, като го лишавам от чин; разжалвам. Хвърлям / хвърля пагоните. Разг. Напущам военната служба, преставам да служа като военен; уволнявам се.

— Рус. погон.