ПАДА̀ЛИЩЕ

ПАДА̀ЛИЩЕ ср. Остар. и диал. Падало1. — Кой варди тая нощ пътя към порутеното падалище? — изведнъж запита старейшината. А. Дончев, СВС, 67. — Я да струпаме сеното, че дворът е заприличал

на мечешко падалище — едва се отскубна тя от Ценда. Ст. Даскалов, ЕС, 28. В селото, що бе и падалище, та отсядаха царски люде и войска, ставаше голям събор с панаир за три дни. Ем. Станев, А, 74.

◊ Циганско падалище. Диал. Място, където има безпорядък, безредие.

Списък на думите по буква