ПАДАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ДАНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Падане. Ти жаждаше моето падание, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падание е момент за тържеството на твоите мечти. Ал. Константинов, Съч. I, 210. С паданието на Българското царство падна и Търновската патриаршия и българите напълно бяха подчинени на цариградския патриарх в духовно отношение. Р. Каролев, УБЧИ, 145. В това дружество владееше тишина, прекъсвана само с паданието на картите. Б. Димитров, А I (превод), 92. Говори се, че Стамболов с паданието си оставил войската добре подготвена. Пряп., 1903, бр. 5, 1.