ПАДЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАДЀЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Грам. Който се отнася до падеж¹. В зависи‑

мост от различните падежни отношения на съществителното име, то приема различни окончания, т.е. мени се по падеж. БГ, 78. Говорех на руски и въпреки старата ми вражда с падежните окончания, чехите ме разбираха. Г. Крумов, Т, 66. През 1860 година повестта се явява в "Български книжици". Езикът и правописът ѝ са по образец от Раковски — без определителен член, с падежни форми и с малко старинен словоред. Г. Константинов, ПР, 27.