ПА̀ДЍНКА̀

ПА̀ДЍНКА̀ ж. Умал. от падина; малка падина. В една зелена падинка край пътя имаше въбел, дето пътниците намираха вода за себе си и за добитъка. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 127. В една падинка зад окопите при Разполе се бяха събрали всички от началството и всички селски войводи. Д. Талев, И, 560. В усойните падинки все още лежаха малки снежни петна. Д. Ангелов, ЖС, 240. Тясното поле се беше проснало пред тях — голо и изтръпнало.., а по-нататък някъде слаба синя струйка дим, далечно селце, сгушено в някоя падинка под воя на вятъра. П. Вежинов, ЗЧР, 30. "— Немате ли две падинки,/ две падинки със кобилки,/ две могилки със кошарки. Нар. пес., СбВСтТ, 30.

Списък на думите по буква