ПАЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЖ, па̀жът, па̀жа, мн. па̀жове и (остар.) па̀жи, м. 1. В средните векове — млад благородник на служба при коронована или знатна особа в европейски кралски двор с длъжност да ги придружава и обслужва. Той бил отведен.. в друга.., спалня наистина царска. Тринадесетте пажа го съблекли и го завили, когато си легнал. Н. Райнов, КЧ, 78. Чуй горката молба на своя паж, царкиньо. Д. Дебелянов, С 1936, 50. Тии [рицарите] ся делили на посвящени или избрани, на оръженосци .. и на пажи, които били деца от 7 до 14 години. Й. Груев, КВИ (превод), 89.

2. Прен. Слуга. Между две лоши настроения аз си бях пак такъв весел и доверен паж на госпожата. А. Гуляшки, ЗлР, 75. Сега пред столичния кмет/../ и пажовете му в съвета/ положен е на дневен ред/ въпроса втор — въпрос безхлебен. Хр. Смирненски, Съч. II, 149.

— От ит. paggio 'млад слуга' през фр. page. — Й. Груев, Кратка всеобща история, 1858.