ПАЗВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЗВА ж. 1. Мястото между гърдите и прилягащата върху им дреха. Тошка тръгна.. И още щом излезе, старата измъкна из пазвата си шишенцето с гъстата течност. Г. Караславов, Т, 257. Палавникът побърза да се покатери на кайсията и напълни пазвата си с полузрели мъхнати плодове. СбСт, 1957, 164. Край кладенеца останаха момите и булките, полека прибраха в пазвите си жълтичките. Д. Яръмов, БП, 113. Когато се завърна, пазвата му беше пълна с орехи. А. Михайлов, ДШ, 21. "На ти Стоене таз китка,/ дене я туряй вов пазва,/ ноще я туряй воз глава". СбБрМ, 186.^● Обр. Тръпне Добруджа в тая тиха жътвена утрин, разгърнала в щастлива премала златната си пазва! И. Петров, НЛ, 254. // Стесн. Гърди на жена; бюст. И тя пак викна: — Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората.. и пазвата ми гореше и милно ти се помолих да ме пуснеш. А. Дончев, ВР, 179. Яко, хубаво момиче.. — оглеждаше го Крачанката, — с едра пазва, широко под кръста, нозете му силни, а леко стъпват. В. Милев, РК, 59.

2. Част от дреха, която покрива гърдите. Когато Митковата кака се ожени през есента, Митко беше девер. Премениха го с бяла риза с червени шевици по пазвата. И. Петров, ЛГ, 21. Излезе ферман — неправоверните нямат право да носят цветни дрехи:.., ни алени елеци, ни жълти пазви. Д. Яръмов, БП, 135. В безумен порив Кремена раздра пазвата си, на устата ѝ излезе пяна и тя припадна. Й. Вълчев, СКН, 608. "Прелест, прелест!" — помисли си Рашко и очите му пиеха бялото лице на момичето.. Той разкопча пазвата й, тя изтърва кошничката на земята. Д. Цончев, ЛВ, 17.

3. Прен. Обикн. мн. Вдлъбнатина, гънка в релефа, обикн. на планинска местност. Манастирът беше сгушен в една от пазвите на балкана и върхът не се виждаше. Ст. Даскалов, ВМ, 52. Долината на Крива река постепенно разкрива китни пазви и реди пред захласнатия взор плодородни лозя и градини. В. Карагьозов, Избр. пр., 106-107. И едва сега като че излязоха звуци от него — дълги, зовящи звуци, които отекнаха в стените на крепостта и се пръснаха в простора на гористите планински пазви. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 47.

4. Бот. Вдлъбнатина между основата на лист и стъбло на растение. В пазвите на стъблените листа [на жълтурчето] се образуват малки размножителни пъпки, които лесно се отделят и падат на земята. Бтн. VI кл, 1965, 114. От пазвите им [на листата] се развиват добавни корени, които имат хлоренхим и изпълняват предимно фотосинтетична функция. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 25.

◊ Държа (крия, нося) змия в пазвата си; свила се е змия в пазвата ми. Разг. Грижа се за някого, смятам го за близък, без да подозирам, че той всъщност ми е враг, че ми мисли злото. — Уволнена си!.. — Предай службата на дядо Мишон! .. — Не можем ние да

държим змия в пазвата си! Ст. Даскалов, СЛ, 525. — Добре, добре, мълчете! Нека знам какви змии съм крила в пазвата си. М. Гръбчева, ВИН, 50. Шакир бей приказваше нещо на едно заптие и сочеше твоята къща. Знам ли.. — Знам аз, че нося змия в пазвата си .. Нарочно го туриха у дома да ме следи. Г. Караиванов, ЮМ, 133. Държа (крия) камък в пазвата си. Разг. Имам скрити задни мисли срещу някого или нещо и чакам удобния момент, за да осъществя нещо. Смятам да се пазя от този тип [Митрев]. Такива тихи води като него понякога крият камък в пазвата си. П. Незнакомов, БЧ, 69. Керанов се е преструвал на занесен, нарочно не е догледал сметките на стопанството, отдавна държи камък в пазвата си. Д. Вълев, Ж, 112. На лице кръста (Христа), а в пазва — дявола. Диал. Употребява се за прикрит човек, който се преструва на добър, а всъщност е подъл, нечестен. Нося (слагам/сложа) в пазвата си някого . Разг. Грижа се с голямо внимание и загриженост за някого като за най-близък. Па кой ли се интересуваше от него по онова време? — говореше ни един от неговите одески познайници. — Ако го знаехме тогава, че той ще бъде Христо Ботйов, поет, революционер и войвода, то да сме го носели в пазвата си. З. Стоянов, ХБ, 46-47. Не си поплювам в пазвата. Диал. Не се страхувам, смел съм, решителен съм. От устата ти в пазвата ти. Разг. Да ти се случи, да те сполети (употребява се като клетва, да стигне този, който я изрича). — Да даде бог туй месце на курбан да ти го сторят! — Кълнеш ли мари, безбожнице! От устата ти в пазвата ти, дано! Тонич, ГЗМ, 42. Плюя си в пазвата; плюй си в пазвата. Разг. Успокоявам се след като силно съм се изплашил или когато много ме е страх. Всички моми почнали да плюят в пазвите си от ужас, че някаква магия е превърнала момата Софрона в козел. Й. Радичков, СР, 205. Капитанът си плюе за кураж в пазвата .., затваря очи, за да не гледа зиналата под краката му бездна и с един скок се прехвърля на палубата на кораба. П. Незнакомов СП, 121. Хвърлям / хвърля камък от пазвата си. Разг. Разкривам това, което ме измъчва, признавам си.

— Други (диал.) форми: па̀зова, па̀зуха.