ПАЗВАНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗВА̀НТИН, мн. пазва̀нти, м. Диал. Нощен пазач. По останал от турско време обичай нощем градът се обхождаше от пазванти. Д. Казасов, ВП, 20. — Какви са тези хора? — попита най-сетне Сашко,.. — Пазванти. Пазят нощем селото. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 276. А в късните нощни часове се чуваше от време на време тъпият звук по калдъръма от тоягата на пазвантина, който правеше обиколката си из квартала. К. Константинов, ППГ, 118. — Сопот нощем е пълен с пазванти, едва се промъкнах през градините. На излизане щяха да ме спипат. М. Марчевски, П, 27. // Разш. Пазач. Димитър малко пътуваше — колкото да сложи в някое темпло нарисуваните от него икони.. Когато вземаше пари, наемаше пазванти да го пазят по пътя. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. Сепна я скърцането на портичката. В двора се мушна полският пазвантин. Г. Алексиев, РН, 61.

— От перс. през тур. pazvant. — Други форми: пазава̀нтин, пазива̀нтин.