ПАЗДЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗДЀР, мн. няма, м. Дребни клечици, които се отделят като отпадък при очукването на стъблото на лен или коноп. — Тичай, Радке, че я подолки какъв са огън наклали! — .. Донес съчки от плета, сбери паздер, че да дигнем пламен до небо. А. Страшимиров, ЕД, 21. Отвори сандъчето и от мекото му легло от паздер и кълчища измъкна два тежки пистолета с мрачна на слабата светлина лъскавина. З. Сребров, Избр. разк., 21. Стрина Колевица се подаде от къщи, побеляла от паздера на повесмата, и задърпа мъжа си. Елин Пелин, Съч. II, 105. Наклала Ненка седенкя/ на чичови си вратници,/ на гнила круша на сенкя,/ на бели гръсти на паздер. Нар. пес., СбВСтТ, 465.

◊ Изтегнал съм се като стар пес на паздер Диал. Разположил съм се и лежа лениво, спокойно. Отърсвам/ отърся паздера. Диал. Съвземам се след прекарана болест. Отърсвам се / отърся се като куче от паздер. Диал. Оправдавам се лесно.