ПАЗИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. 1. Човек, обикн. длъжностно лице, който пази или съхранява нещо много скъпо, ценно. Музейният пазител се обърна назад и погледът му обходи широкия салон. А. Каралийчев, НЗ, 169. Васил Стоянов .. предложил на членовете на Добродетелната дружина да вземат участие в организирането на дружеството.. Тези членове приели предложението му, но само при условие: те да бъдат пазители на всички фондове парични. М. Арнаудов, БКД, 80. Слепият случай въздигна един безскрупульозен адвокат до високия сан на пазител на държавното съкровище. Б, 1902, бр. 455, 1. Пазител на държавния печат. ^● Обр. Той [манастирът] отново станал важен духовен и културен център, пазител на старите български традиции. Ст. Михайлов, БС, 219. Той [Атон] е бил разсадник на религиозни идеи,.. пазител на литературни традиции. Б. Пенев, НБВ, 41.

2. Човек, обикн. длъжностно лице, който следи за изпълнението или за прилагането на нещо, обикн. закон, ред и под.; блюстител. Полицаите влизат в законната си роля на пазители на реда, крачат бавно край тротоара. Л. Стоянов, Х, 165. И строгият, безсърдечен, но фанатично верен пазител на закона прокурор завърши обвинителната си реч не без известно красноречие. Д. Калфов, Избр. разк., 55. Англичаните са ревностни пазители на традицията.

3. Остар. Телохранител. По стъпките му подтичваше Иван-Владислав, а още по-назад бързаха двамата му почтени пазители с дълги копия в ръце, притиснали към себе си широки щитове. Д. Талев, С II, 152. Господарът ни, младийт цар тряба да има за свои пазители няколко войни. Н. Михайловски, ПА (превод), 4.

4. Остар. Книж. Пазач. Служащите на станцията .. не бяха си легнали още .. при тях имаше и няколко жандарми, пазители на станцията. З. Стоянов, ЗБВ I, 221-222. Искам щото още за няколко време да останеш пазител на леса ми. П. Бобеков, БВК (побълг.), 39. Селяните си хващат с плата в пари говедар, овчар и козар.., пазител на нивите и кориите. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 500.