ПАЗУХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЗУХА ж. Диал. Пазва. Стрина Вутевица, с ръце мушнати в пазухата на кожухчето, излезе навън и бързо се върна свита и премръзнала. Елин Пелин, Съч. IV, 240-241. — Аз искам да ти подаря нещо — каза ми той с едно видимо смущение и забърка по пазухата си. Д. Калфов, ПЮН,

137. Облече своята шарена ленена риза, у която ръкавете и пазухите бяха нашарени със сякакви кенета. Л. Каравелов, Съч. II, 131. ^● Обр. Дълбоко в пазухата на една пряспа — нещо скрито, заровено. Водата прокопава снега, дълбае го, прониква навътре като гъвкава ръка. И измъква .. две-три кръгли металически кутии. Бл. Димитрова, Лав., 256-257.

◊ Държа (крия) камък в пазухата си. Диал. Изпитвам скрита злоба към някого и съм готов да му напакостя, да му причиня нещо лошо. На челото Христа, а в пазуха — дявола. Диал. Употребява се за прикрит човек, който се преструва на добър, честен, а всъщност е проклет, нечестен.

— Друга (диал.) форма: па̀зува.