ПАЙВА̀НТ

ПАЙВА̀НТ м., обикн. мн. пайва̀нти. Диал. 1. Въже, с което се завързва накъсо преден и заден крак на кон, за да не може да бяга, когато пасе. Знам ли го — позамисли се Иван. — Аз нито букаи му турям, нито с пайвант го вързвам и пак не бяга. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 334.

2. Дълго въже, с което се завързва повода на животно, за да може да се движи по-нашироко, когато пасе и др. Лъжи, Тодорке, мама си:/ царю в ливади кондиса,/ царю в ливади кондиса,/ коните му на пайванти,/../ момците му по кладенци. Нар. пес., СбНУ VI, 77. Богдан юнак вино пие,/../ кон му цвили от пайванти,/ сокол пищи от пармаци. Нар. пес., СбНУ VII, 16.

— Перс. през тур. payvant.

Списък на думите по буква