ПАЙТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЙТО̀Н м. Остар. и диал. Файтон. Излязоха на улицата, по която вече гърмяха каляските и пайтоните и сновяха многочислените утренни минувачи. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. — Чунким снощи не ви гледах как бяхте седнали двамцата на пайтона и си приказвахте. Й. Йовков, ЧКГ, 32. Еле по едно време дърррр... един пайтон, подир малко дъррр .. друг пайтон. Ал. Константинов, Зн, 61. За Дена дойдоха, нане,/ гумени пайтоне,/../ Дена да откарат. Нар. пес., СбВСтТ, 732.

— От фр. phaéton през тур. payton.