ПАКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀КАНЕ, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от пакам. Издаде нова и последна заповед: да се изколят всички местни патици! .. — Край на това глупаво пакане. Ст. Даскалов, ЕС, 318. Петнайсетина патета — туй са децата на квачката — се гмуркат чевръсто във водата, навирили нагоре задничета, пакат с меките си човки, а квачката приема тези пакания за съгласие и продължава поучителното бъбрене. Й. Радичков, ГП, 62-63.