ПАКОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀КОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. и (диал., рядко) м. 1. Постъпка, действие, което причинява загуба, вреда, обикн. чрез унищожаването или увреждането на нещо; беля, поразия, щета. Каквато пакост и да стане в къщи — кокошка ли липса, кравата ли бодне някое дете,.. сѐ ратая е крив. Т. Влайков, Съч. II, 91. — Я да я пуснем, дядо Мирю! .. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди. Ем. Станев, ЯГ, 44. — Ами турците малко ли пакости причиняват на селото им? .. Досега турците са задигнали от селото над двадесет крави.. и над сто овце. К. Петканов, Х, 167. Преди още вълчицата.. да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Й. Йовков, АМГ, 81. Придойде ли след пороен дъжд буйно реката, излиза из коритото си и прави пакости. Т. Влайков, Съч. III, 178. — Не прави на другите на пакост, за да не правят и други тебе на пакост. П. Р. Славейков, ПЧ, 38. // Постъпка, действие, което причинява смърт, нещастие; злодейство, злодеяние. Нали помниш когато Солаколу Реджеб мина откъм Камчията и доде насам. Започна да прави големи пакости .. Бастиса поп Доча от Сърнено, уби сина на Джумалията от Бистрица. Й. Йовков, ВАХ, 96-97. Пакости правят кървави:/ де кого сварят убиват;/ градове палят и грабят. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1035. // Нещо неприятно, нежелано, досадно и под.; неприятност, неволя, грижа, несгода. Разгласяване на фактите би ударило сериозно по авторитета на предшественика му, а това и за Събев не бе изгодно: началството винаги може да стори пакост на по-нискостоящите. П. Илиев, ЛВ, 67. — Не познаваш хората, Спаске.. — Някой ще ти направи пакост от завист. М. Марчевски, П, 273. Какво си потеглих аз през онази дълга нощ в онзи затвор .., ако знае Господ .. за ония пакости, що могат да .. направят още бълхите и кокошите гадинки! П. Р. Славейков, БП I, IV. Всяка майка е длъжна, чтом заникнат на детето ѝ зъби да гляда колкото ся може да смалява и укротява болките .., а добре би сторила, ако да повикаше в това време лекар, който .. да ѝ го запази от всяка пакост. Й. Груев, КН 7 (превод), 101.
2. Нещо, в което има скрита опасност. Ние държим, че Цариград тряба да съставлява неразделна част от Мала Азия .. и че стъпването на германския крак там е най-голямата пакост за България. БД, 1909, бр. 28, 1. Стамболов .. размишляваше. Очевидно превратът не бе мистификация,.. тук имаше .. някаква колосална и дръзка шарлатания, която криеше някаква пакост. С. Радев, ССБ II, 65. Огънят е пакост жива,/ с огъня игра не бива. П. Яворов, Съч. I, 12. ● Обр. А момите — пакост върла — / на хорището се сбират;/ купом подир тях ергени/ със закачки ги задирят. К. Христов, Кр, 55.