ПАКОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀КОСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който прави, извършва пакост или е свързан с пакост; вреден, пакостлив. Свежите жълти витошки лалета .. светеха като звезди между смърчовите поли, скупчваха се едно до друго, сякаш искаха да се предпазят от пакостна ръка. Ст. Станчев, ПЯС, 37. Подражателството винаги съм смятал за пакостно. Ив. Димов, АИДЖ, 158. Русия преследва цели, пакостни за българите. С. Радев, ССБ II, 234. Можеш ли да спреш ти Бистрица, / дето иде пролет яростна /../ и излиза от коритото, / и завлича, мътна, пакостна — / къщиците и градинките и добитъка на хората / в родния ми град? Ел. Багряна, ВС, 36.