ПАЛАБУЮКЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛАБУЮКЛЍЯ прил., неизм. Диал. 1. Който е с дълги, рунтави мустаци. Сега кьосе и черноок, след малко — палабуюклия и рус. Ив. Вазов, Съч. XXII, 169.

2. Като същ. м. Човек с такива мустаци. — Големи мустаци имаш, Стойо, турците се много плашат от такива палабуюклии, наричат ги бабаити (неустрашими). М. Кънчев, В, 328.

— От тур. palabıyıklı.