ПА̀ЛАВ

ПА̀ЛАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Обикн. за дете — който е изпълнен с жизнена енергия, не се заседява на едно място (тича, скача и под.) и често прави пакости; буен, немирен, непослушен. Противоп. кротък. Всички от града, които познаваха Ян Бибиян като палаво и лошо момче, като го гледаха сега, не можеха да му се начудят. Елин Пелин, ЯБЛ, 8. И спомените ми възкръсваха на рояци, ясни и пленителни, за борбите, лудориите на безпечните палави юноши, които бяхме тогава ние. Ив. Вазов, Съч. X, 144. // Разш. Който проявява склонност към закачки, шеги, държи се предизвикателно. Дойде ред на втората девойка от редицата. Тя се казваше Анда — палава девойка, която обичаше да се шегува с младежите и те лудееха по нея. М. Марчевски, ОТ, 396. От другари петокласници чувах често да се говори за Димитър Иванов, техен съкласник,.. Представляваха го като духовит смешник и палав безгрижник. П. Росен, Сб??СЕП, 153. Той беше едър, кротък и хубав — с добра заплата. Тя — хубавичка, палава, почти лекомислена, бедна и с много мила усмивка. О. Василев, ЖБ, 181. Палавите ученици едва дочакваха да бие звънеца. // Който е много подвижен, игрив. Какво по-хубаво от това — да се разхождам с някое палаво кученце по топлия пясък и слънцето да ме грее, грее — цал ден. Ал. Бабек, МЕ, 146. Две палави врабчета се борят шумно в клоните на близкия вишнев храст. Ив. Мартинов, ДТ, 273. Обр. Палавият вятър донесе до слуха му откъснат човешки говор. Кр. Велков, СБ, 55. Примамлив беше този град, много по-голям и по-хубав от града в подножието на родната планина, дето се измъкваше от клису‑

рите тяхната бистра палава река. Г. Караславов, Избр. съч. V, 266.

2. В който се проявява или изразява такова качество; необуздан, буен. — Тъй му се пада, добре са го изпъдили! .. — казваше хаджият, отдавна недоволен от Бориса за неговото вироглавство и палав нрав. Ив. Вазов, Съч. XXV, 51. Палавата ми фантазия често ме караше да се виждам ту офицерин, ту учител.., но само за малко. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. Борислав се обърна, изгледа Върбинка с палавите си черни очи и предизвикателно размаха чантата си. Л. Галина, Л, 15. // За животно — който е енергичен, обича да се движи, да играе; игрив. Обр. Месеци плават. Далече остана/ детството палаво, родният бряг. Ел. Багряна, ПЗ, 100.

3. Диал. Глупав, безумен, смахнат (Н. Геров, РБЯ).

4. Диал. Мижав (Н. Геров, РБЯ).

— От гр. παλαβός 'щурав, побъркан'.

Списък на думите по буква