ПА̀ЛАВКА

ПА̀ЛАВКА ж. Диал. Палавница. Чорлава русокоса палавка, тя [Нинка] умееше да мята гъвкавата пръчка по-далече от връстниците си момчета. О. Василев, ЖБ, 42. Няколко звучни плесници "поставиха на място" палавката. Обиденото дете се сгуши, за да скрие болката, срама и сълзите. ЖД, 1967, кн. 7, 10. Палавки запяха/ скоклива песен — и ергени подлудяха. К. Христов, ЧБ, 98.

Списък на думите по буква