ПА̀ЛАВНИК

ПА̀ЛАВНИК, зват. ‑ко, мн. ‑ци, м. Палаво дете, юноша; палавец. Аз още бях оня малък палавник, който връзваше с конец царевични зърна и ги подхвърляше на кокошките да ги глътнат, за да ги развежда после като коне из двора. Ем. Робов, СбСт, 173-174. Митруш вървеше бавно и се подсмиваше с усмивката на хванат над буркан с мед палавник, който знае, че ще има пердах, но поне се е подсладил. Д. Добревски, БКН, 30. Децата пък са го [Владимир Димитров] наричали Дядо Коледа. За това са играли роля пак брадата и отново добродушната щедрост, с която е черпел малките палавници. Е. Каранфилов, Б III, 81-82.

— Друга (остар.) форма: па̀лъмник.

Списък на думите по буква