ПАЛАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛАВО. Нареч. от палав. Девойки две, уловени за ръце, с тропотен бяг отърчаха: пиха водица, попръскаха се палаво и се повърнаха. А. Страшимиров, ЕД, 26. Седнах до момичето. — Не мога без вас — пошепнах тихо. .. И за миг съжалих за глупостите, но алкохолът играеше палаво в цялото ми тяло. Г. Крумов, Т, 68.