ПА̀ЛАВОСТ

ПА̀ЛАВОСТ, ‑тта̀, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от палав; палавина. Малкия Георги .. заради палавостта му дали във военната школа. Ст. Дичев, ЗС I, 291-292. Тия здрави и изпечени мъже .. бяха дали воля на някаква детинска палавост. В. Нешков, Н, 78. — Мислих, мислих — не, за Динча няма да се ожена. Палавост блесна в светлите очи. — А за кого? А. Каменова, ХГ, 48.

2. Конкретна, отделна проява на палавник; палавство, палавщина, лудория, немирство. Той [Ц. Гинчев] не понасяше лъжата. Беше готов да прощава разни детски палавости и дребни волности, но само не и лъжата. СбЦГМГ, 138.

Списък на думите по буква