ПАЛАДИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛАДЍН м. Остар. Книж. Войн, рицар, предан на своя господар. Въз челото на тая могила някога е стоял "непобедимият Перник", прочутата твърдина на Кракра, храбрият български воевода, един от паладините на Самуила в трийсетгодишната му война с Василия Българоубиеца. Ив. Вазов, Съч. XVII, 143. Опѝт от твоя поглед син/ и малко от виното,/ аз, неизвестен паладин,/ тревожа ви селото. Хр. Смирненски, Съч. II, 73.

— От лат. palatinus 'придворен' през нем. Paladin или фр. paladin. — Друга (остар.) форма: палатѝн.