ПАЛАМА̀РКА

ПАЛАМА̀РКА ж. Дървено приспособление, подобно на ръкавица, завършващо в горния край с извита като кука част за прихващане на повече класове при жънене със сърп. Самотни жетвари се трепеха, пречупили кръст. Жънеха само на ръка — с паламарки и сърп. А. Каралийчев, С, 94. Паламарката гребеше ръкойки класове, подаваше ги на сърпа. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 548. Далеко негде в полето се показа Рале, повел тумби момичета, всяка със сърп и паламарка в ръка. П. Тодоров, И I, 125. Паламарката се слага на лявата ръка.

— От гр. παλαμή 'длан'.

Списък на думите по буква