ПАЛАМУД —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАЛАМУ̀Д1 м. 1. Хищна морска риба с вретеновидно тяло с металносинкав цвят, покрито с много ситни люспи, подобна на скумрия, но по-едра от нея, която се въди в Атлантическия океан, Черно море и Средиземно море. Palamis sarda. Главните видове риба, която се лови, са: .. лакерда, паламуд, скумрии, чирози, калкан и пр. в Черно море. А "България", 55. Паламудът е за нашия
черноморски риболов с голямо стопанско значение. П. Даскалов и др., ТК, 156. Те [риболовните кораби] се връщаха от богат лов — кой с два, кой с три, кой с повече тона .. паламуд. ЛФ, 1958, бр. 11, 1.
2. Тази риба, приготвена за ядене (пържена, печена, консервирана, сушена, в ястие). Келнерът донесе една порция солен паламуд. А. Гуляшки, СВ, 209. Разпънати под стрехите съхнеха паламуди, до края на зимата щяха да станат тъмнокафяви, сухи и солени. Ст. Стратиев, ПП, 87.
3. Зоол. Вид стадна риба от семейство скумриеви. Sarda sarda.
◊ Кеф ти риба, кеф ти паламуд. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че някой има възможност да избира, да прави каквото поиска.
— От гр. παλαμύς през тур. palamut. — Друга (остар.) форма: паламѝд.
ПАЛАМУ̀Д2 м. 1. Вид вечно зелен дъб, който расте в Южна Тракия; пренар. Quercus vallonea. В Беломорска Тракия расте паламудовото дърво, което е култивирано в Аязмото при Стара Загора и може да вирее и у нас: .. Паламудът се отглежда като паркова гора. Пр, 1952, кн. 6, 17. По-късно се откриват дъбилните свойства на кората на дъба, върбата, паламуда (вид дъб). Й. Чолаков, НХП, 7.
2. Плодът и плодовите чашки на този вид дъб. Под паламуд се разбира плодовете и плодовите чашки на вечнозеления дъб, който е особено разпространен в Мала Азия. Най-богати на дъбилни вещества са люспите на чашките, които съдържат средно 45% от тези вещества. Ст. Младенов и др., ОТК, 103.
3. Дъбилно вещество, получено от такъв дъб.
— От гр. παλαμύς през тур. palamut.