ПАЛАНГО̀ЗИН

ПАЛАНГО̀ЗИН, мн. паланго̀зи, м. Диал. Неодобр. Вагабонтин. Като бяха малки моите палангози, все на турци и българи играеха. Ст. Дичев, ЗС II, 401. — Ох, дядо, не те разбирам, ама хич, хич! .. — А пък аз едно те разбирам! Скоро се махай, палангозино, че ме остави без работа днеска. Ст, 1970, бр.1263, 2.

— От гр. πBνγκαλος.

Списък на думите по буква