ПАЛАНЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛА̀НЦА, обикн. мн. пала̀нци, ж. Теглилка с кобилица и две блюда; везни. В краката му лежеше ракитено кошче .. кехлибарено грозде. До кошчето — потънали в треволяка — се мъдреха паланци. В една щайга бяха наредени пакети с претегленото грозде. К. Колев, ТЕ, 82. Костадин се изми, изпи чаша изстинал чай и слезе в дюкяните да търси ратая. Манол теглеше на паланците захар на някаква жена. Ем. Станев, ИК I и II, 54. Тя теглеше с паланцата едри като бели гъски зелки. Н. Каралиева, Н, 60.

2. Блюдо на такава теглилка. Слагаш на едната паланца поведението си, на другата — класовите интереси и мериш: ако има равновесие — съвестта ти е чиста. А. Гуляшки, ЗР, 142. Ако трябва да се сложат тия работи на едни везни и да се претеглят, за да се види на чия паланца ще натежи истината, аз ти казвам че везните няма да покажат нищо. А. Гуляшки, ДМС, 204.

— От ит. balanza през гр. παλάντξα. — Други (остар. и диал.) форми: бала̀нца, пала̀нза, пала̀ндза (Вж. Л.Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 234).