ПАЛАРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАЛАРЍЯ ж. Остар. Широкопола шапка. Вместо цървули той носеше чизми, а на главата проста сламена палария вмес‑
то шопската шапка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 189. — Не ма гледайте сега, че съм с висока палария на главата. Ил. Блъсков, ЗК, 62. Сламената ѝ палария с розова лента засеняше жизнерадостното ѝ лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 59.
— От рум. pãlãrie.