ПАЛАСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛА̀СКА ж. Обикн. мн. 1. Кожена чантичка за патрони, която се носи закачена на колана. По пътя се зададе един цивилен гражданин, въоръжен с карабина и препасан с поясок, на който бяха нанизани пълни паласки. Т. Харманджиев, КВ, 80. — Мечката втикна в ръцете на развълнуваната девойка тежки паласки с патрони, а после и самата пушка на убития низамин. А. Страшимиров, Съч. V, 399. Прикладите и брадвите заработиха, вратата на склада се отвориха, сандъците бидоха разбити и след малко войниците изпълниха паласките и джобовете си с бойни патрони, повече, отколкото заповядах. С. Радев, ССБ II, 49. "Заедно, моме, миная/ с Кара Танаса войвода,/ нарамо пушки носея,/ у ръце — два чиф пищова/ и на пояс — жълте паласке. Нар. пес., СбНУ XLIX, 102-103. Слугиня ми беше/ пушка манлихерка,/ жената ме беше/ големи паласки,/ децата ми беха/ ситните патрони. Нар. пес., СбВСтТ, 779.

2. Прен. Подкожни тлъстини около кръста на хора с наднормено тегло.

— От унг. palaszk 'бутилка' през схр. паласка.