ПАЛАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. 1. Който е на палат, свързан е с палат; палатски, дворцов. Особено са забележителни колосалните фигури на крилати бикове с человечески глави; те са туряни от страните на палатните входове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 16. Немилостивите европейци нападнаха върху безоръжните туземци .., уловиха царицата и вързаха сичките .. о палатните подпорки. П. Кисимов, ОА I(II) (превод), 178. Виде народа с буен вик,/ рукнал без препорец, без вожда,/ отвън палатни твърдини/ и техни зъбести стени. Ив. Вазов, БМ I, 14.

2. Който е свързан с монарх или владетел; придворен. Аркадий почел усърдието за обида и поискал да са избави от него [Арсений]. Той изявил своето предприятие на едного от палатните чиновници. У, 1871, бр. 1, 90. При това йоще повел сичките палатни бояре и слуги да го имат и да го назовават отец царем и детем их. Р. Попович, Х, 98.