ПАЛАЧЍНКА

ПАЛАЧЍНКА ж. Сладкиш от тънък слой изпържено или изпечено тесто, завито на руло обикн. с плънка от конфитюр, сладко. Тя [новата съпруга] се оказа много добра домакиня .., като специалитетите ѝ бяха сарми с лозов лист и палачинки със сладко от вишни. В. Сотиров, ЛНП, 21. А Манол .., готвач от екстра категория, е запретнал ръкави пред зачервената печка и като най-ловък жонгльор върти с тигана във въздуха чудни палачинки. Б. Трайков, ВО, 42. Сутрин често закусваме палачинки.

— От лат. placenta 'баница' през рум. placinta, унг. palacsinta схр. палачинка.

Списък на думите по буква