ПАЛЕОЦЀН

ПАЛЕОЦЀН, мн. няма, м. Геол. Първата, началната епоха от палеогена (чието съществуване днес като самостоятелна стратиграфска единица се оспорва). Хищните месоядни животни се появяват в палеоцена, но се развиват през еоцена и олигоцена. П. Мандев, СПВ, 18. По отношение на флората и фауната палеоценът е преход между мезозоя и неозоя. Това важи особено за флората. Гр. Николаев и др., ОГ, 176.

— От нем. Paleozän.

Списък на думите по буква