ПАЛЕШНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛЕШНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Желязна режеща част на рало, която е предназначена да пори, да разравя земята при оран; лемеж, ралник. Сеячът впрегна воловете пред ралото. Зажегли хомота. Натисна дръжката. Палешникът се заби в земната гръд. А. Каралийчев, ЛС, 63. Заореш на нивата с ония слаби крави и току ръгне палешника в някое коренище, та сколенисат кравите. Н. Хайтов, ПП, 100. Подпрях остена пред кравите и се върнах при дядо. Той теглеше ралото с все сила, дорде се лъсна отгоре палешникът. Кр. Григоров, ННУ, 46. Васил ковачът току-що издърпа из огнището нажежен палешник, сложи го върху наковалнята и даде знак на калфата. Д. Марчевски, ДВ, 25.

— Други (остар. и диал.) форми: па̀лежник, па̀лечник.