ПАЛЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Обикн. за слънце, лъчи на слънцето — който излъчва голяма топлина, предизвиква силно затопляне, нагорещяване. Палещото юлско слънце бе спряло високо на синия похлупак на небето. Д. Линков, ЗБ, 91-92. Той [Динко] бе прекарал сутринта в уморително прекопаване на тютюна под палещите лъчи на слънцето. Д. Димов, Т, 389. През втората половина на лятото под палещите лъчи на слънцето влагата силно намалява, земята се напуква, а растителността пожълтява и изсъхва. Геогр. VI кл, 29.

2. Прен. За чувство, желание, мисъл, усещане и др. — който обхваща, завладява, о?зема някого с голяма, почти болезнена сила; непреодолим, изгарящ. Луис виждаше как палещата жажда за морфин дращеше мозъка ѝ, пъплеше по всяка фибра на нервите ѝ. Д. Димов, ОД, 38. Съсловните различия.. отровиха у младия учен радостта от науката. За какво бе умът му, палещото честолюбие? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 270. — И какво? — продължаваше тя да пита и да повтаря въпросите си, измъчвана от палещо любопитство. — Много ли е хубава? Т. Харманджиев, Р, 29. Полунощ измина, мисъл неспокойна / в няма безответност паметта дълбай; / палещи въпроси бдят в душа ми знойна. Ив. Карановски, МП, 3.

— Друга (остар.) форма: па̀лящ.