ПАЛИАТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛИАТЍВ м. и (остар.) палиатѝва ж. Книж. 1. Рядко. Лекарствено средство, което временно ограничава проявите на някакво заболяване, без да го излекува окончателно. Но тоя лек е палиатив, вие знаете що е палиатив? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 111. В моята студия аз посочвам, както ще видите.. палиативи за уничтожението на насекомите. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 63.

2. Прен. Действие, мярка, която води само до временно, непълно решаване на някакъв

проблем; полумярка. Европа, казва Норд, тряба да реши източната задача не с палиативи. СПл, 1876, бр. 6, 21. Предлаганите реформи от Европа.. ще удовлетворят ли македонските българи? Или ще бъдат.. един палиатив, доста силен, да удовлетворят наполовина селяните. Пряп, 1903, бр. 85, 3. Трябва да знае руският и австрийският държавен мъж.. пътят, който те минаха, е отворен, ако не към възражения, във всякакъв случай към забележки. Те приятелски са начъртали една тяхна палиатива и те едва ли вярват, че тя ще се покаже лечебна. Пряп., 1903, бр. 85, 2.

— Фр. palliatif.