ПАЛИАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛИАТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. 1. Рядко. Обикн. за лекарство, лек — който води само до временно облекчаване на болка, страдание, без да лекува окончателно. Сяка полумярка, секи палиативен лек няма да изцери болния човек. НБ, 1876, бр. 53, 204. Сауната не топи тлъстини, тя само изстисква тялото от течности.. Ако е налице едно ненормално задържане на вода в организма, тя може да помогне, но само като палиативно средство. Отеч., 1977, кн. 11, 44. Лекарство с палиативен ефект.

2. Прен. Който води само до временно или непълно решаване на някакъв проблем. Палиативни мерки. Палиативно решение.