ПАЛИДРЪВЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАЛИДРЪВЦЀ
ПАЛИДРЪВЦЀ, мн. ‑а̀, ср. Остар. Кибрит, кибритена клечка; палерка, паличе, палилце. Някога, когато не е имало днешните палилца (палидръвца), всяка стопанка се е грижела да зарине вечер огъня. Д. Маринов, Избр. пр II, 648.