ПАЛИКЪЩОВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛЍКЪ̀ЩОВЕЦ, мн. ‑вци, м. Остар. и диал. Подпалвач, грабител, разбойник; изгорикъща, палисвятовец, палисвят, палител. В авангардата на турците вървели черкезите и паляли селата.. всичко бягало и не са намерила нито една рота със смел командир, която би спряла шепата паликъщовци. СПл, 1876, бр. 27, 105. Беззащитното население като видяло, че никой няма да го защищава от тези паликъщовци и грабители, оставя домовете, имота си на разположението им. НБ, 1876, бр. 28 , 111.