ПАЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛИЦА ж. 1. Остар. и диал. Тояга, дебела пръчка. — Тръндафило.. Донес ми, казва, палицата, дето чукаш гръстниците! Н. Хайтов, ДР, 170. Тая.. сила [войската] да кажем, е значителна в ръцете на едно правителство; но тя в употребение противо собствените му поданици не е освен палица с два края. П. Р. Славейков, ПХС, 89-90.

2. Остар. Старинно оръжие, представляващо метален прът (понякога с шипове) за нанасяне на удари в бой. Между тях останаха само изпопадалите от конете си, които се превиваха или пълзяха насам-натам, да избягат, да се скрият някъде, намушкани, изпосечени с мечове и секири, бити с палици. Д. Талев, С II, 231. Битката ехтеше тъй, сякаш ковачниците от всички балгарски земи ковяха мечове, палици и щитове. А. Дончев, СВС, 774. Окото на Ивайло се спря повечко на десетина копия с железни върхове и на няколко дебели шипести палици, изправени зад вратата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 127.

3. Остар. Жезъл, патерица. В православната църква се употребляват още и белези за отличие, тия са: набедреник, палица. Д. Манчов, НН (превод), 145. — Така! Всекиму ще дойде време да слезе в Града с палица в ръка и със слово в уста.. А това време е дошло. Ст. Загорчинов, ДП, 389.