ПАЛЍЧНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Жар, която служи за запалване на огън; паливо. Ето че иде баба и носи паличник, наринат с пепел и малко жар.. Баба подаде паличника на дяда, спусти отгоре огъня бучка тамянец, дядо се прекръсти и захваща да кади. Ил. Блъсков, С, 5-6.