ПАЛУБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛУБА ж. Мор. Хоризонтална подова плоскост, покриваща корпуса на кораб, яхта, върху която са изградени помещения и корабни съоръжения, а останалата част остава открита; борд. Всички пътници и целият свободен от наряд корабен персонал излезе на палубите. П. Вежинов, ДМ, 5. Огромни вълни връхлитаха върху корпуса на парахода, като заливаха и най-горната палуба. Г. Белев, КВА, 333. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37.

— Рус. палуба. — С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии.., 1857.