ПАЛЯЧО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛЯ̀ЧО, мн. ‑вци, м. 1. Цирков артист, облечен в пъстри дрехи, с гримирано лице, който изпълнява комични номера; смешник, клоун, шут. — Десет лева вход, молим — крещи палячото със зелен нос и шарени кръпки по костюма. М. Грубешлиева, ПП, 119. До една парцалива палатка играеше, премяташе се палячо, дошъл от Одрин, за да разсмива селяните. К. Петканов, ОБ, 180. Най-много народ беше се струпал пред цирка.Там излизаха разни палячовци, кривяха се, плезеха се и се биеха на провала. Г. Караславов, Избр. съч. II, 30. Облича се като палячо, без всякакъв вкус.

2. Детска играчка, която наподобява такъв артист. На техните витрини бяха изложени най-различни играчки като параходчета.., палячовци, свирки, саби и какво ли не още. П. Здравков, НД, 17. Старецът мълчеше смутен и стискаше в длан последното си изобретение — един палячо-гимнастик, който се превърташе с лекота и изящно безразличие на кукла. И. Петров, ЛСГ, 58.

3. Прен. Неодобр. Човек, който се държи несериозно, нетактично или демагогски и предизвиква неодобрение, презрение. Котел посрещна гости по-многобройни от цялото му население. Официални палячовци на буржоазията.. откриваха паметници с кухи славословия. Г. Бакалов, Избр. пр, 134. Тоя политически палячо [Гьобелс] се смяташе за най-квалифицирания пропагандист на фашисткото правителство. Ст. Благоева, ГД, 158.

— Ит. pagliaccio.