ПАЛЯЧОВЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛЯ̀ЧОВЩИНА ж. Проява, присъща на палячо. Той беше винаги весел и обречен вечно с глупости и палячовщини, давайки храна на хорския смях и разтуха, да печели бакшиши. Ив. Вазов, Съч. ХI, 20. Там ме показваха по панаирите и ме караха да върша всякакви палячовщини за забава на публиката. Ем. Манов, ПУ, 205.