ПАМЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀МЕТ, ‑тта̀, ж. и (диал.) м. 1. Само ед. Псих. Психическа способност да се запазва в мозъка и по-късно да се възпроизвежда информация за това, което е било възприето или преживяно. Той беше сериозен човек.. с удивителна памет. Познаваше всеки студент. Ем. Манов, ДСР, 374. — Какво назначение? — Фон Гайер напрегна уморената си памет, но не можа да си спомни нищо. Д. Димов, Т, 518. Някои хора имат отлична памет за числа, но през целия си живот страдат от лоша памет за лица. Псих. Х кл, 106. Денят бе дълъг и светът — огромен / и аз минах край хиляди неща. / Какво

видях? Днес вече си не спомням / отслабна и тъмнее паметта. Ат. Далчев, 105. Механична памет. Зрителна памет. Асоциативна памет. Силна памет. Цитирам по памет.

2. Само ед. Информация, данни, преживявания и др., които се пазят в ума, в съзнанието. Великият войвода задържаше в паметта си всичко, що беше достойно за отговор, а то не беше много. Д. Талев, С, 148. Тревожното напрегнато време, в което живее [Ст. Загорчинов], го кара непрекъснато да призовава миналото, националната памет. Е. Каранфилов, Б III, 223. ^● Обр. Словото е паметта на народите. В. Йосифов, Избр. тв I, 204.

3. Само ед. Диал. Разум, съзнание, свяст. Хора с дарби и памет трябат. Никой повече от мене не им сеща всеки ден нуждата и не знае колко те трябват. П. Тодоров, Събр. пр II, 347. Мина изгуби памет. Тя сякаш онемя и гледаше несвястно, с разширени от ужас очи, право в очите на Злати Василев. Д. Ангелов, ЖС, 275. — Нека умре, щом се е предал жив в ръцете ви! — Татко! — изпища нечовешки Евридика и се строполи без памет на каменните плочи. О. Василев, ЗЗ, 94. Стар съм, слаб, изнемощен съм: / туй ми памет веч твърди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 257. Памет секи дава, пари никой. Погов. СбНУ ХХV, 38. Капа се купува, ама памет не може. Погов. СбНУ ХХV, 7. Не ме гледай, че съм гола, боса, / но ме гледай какъв памет носа. Нар. пес., СбВСтТ, 996. — Море, остави се от шеги, кажем ти! Не видиш ли? Мене ми се памето завъртел, като на чекрък, а она взела, та шеги бие! М. Георгиев, Избр. разк., 52.

4. Само ед. Възпоменание, спомен за някого или нещо. Хората отдавна са умрели, но паметта за тях остава. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 454. — Не оскърбявай паметта на майка ми!... Тя никога не е била любовница на баща ти. Д. Димов, ЖСМ, 19. Тръгнахме между каменните кръстове. Незнайни люде християни поискали да оставят памет за себе си, ала времето ги беше надвило и оронило словата и имената. А. Дончев, ВР, 23. В памет на баща ти ще направя и невъзможното, за да те изкарам оттук. Б. Райнов, ДВ, 207. В гробищата на Рожден имаше осем нови гробове. Там бяха погребани всички рожденци, избити по време на въстанието. Легнаха там осмина юнаци — нека бъде вечна тяхната памет и лека им пръст! Д. Талев, И, 609.

5. Спец. Устройство в електронноизчислителна машина, което съхранява оперативна информация. В съвременните електронни сметачни машини най-често се използва.. памет на магнитен барабан. Б. Сендов, МПЧУ, 33. Конвенционална памет. Разширена памет. Допълнителна памет. Обменни памети. Касов апарат с фискална памет.

◊ Ако не ме лъже паметта. Разг. Употребява се, когато говорещият не е съвсем сигурен в някакво свое твърдение, когато допуска, че може да не си спомня точно нещо. Вечна му (ѝ, им) памет (памят). Книж. 1. Рел. За покойник — пожелание да се запази вечно споменът за него. Кога пият вино и ракия [след погребението] молитствуват с тези думи: "Вечна му памет, Бог да прости!" СбНУКШ ч. III, 154. 2. Разг. Ирон. За изразяване на задоволство, че нещо вече не съществува, няма го, отречено е. Редове от един дневник.. 2 април. Днешният ден е още по-велик. На тази дата е започнал историческият Априлски пленум, вечна му памет. Дем., 1990, бр. 46-47, 5. Излиза ми / излезе ми от паметта. Разг. Забравям нещо, не мога да си го спомня. Работата го улиса и до вечерта той забрави нейното обещание. Просто то излезе от паметта му. Е. Манов, ДСР, 325. Имам къса памет; къса ми е паметта; с къса памет съм. Разг. Лесно и бързо забравям нещо. За жалост, ние имаме твърде къса памет.. Думата е за онези, които съдят, отсъждат и присъждат в литературата. Сб??СЕП, 140. — Констатирал съм, че човечеството има страшно къса памет. Е. Манов, БГ, 91. Прекарвам / прекарам през паметта си нещо. Разг. Премислям нещо, което е останало в съзнанието ми като спомен. Ирина почна да прекарва през паметта си спомените за тия дни, горестни и вълнуващи в пепелта на разрухата. Д. Димов, Т, 666.

— Друга (остар.) форма: па̀мят.